I. Увод
Отрасловият разрез на Националното стопанство включва три сектора: първичен -добивни отрасли, които включват селското стопанство, горското стопанство с дърводобива и добивна промишленост - добив на горивни, рудни и нерудни полезни изкопаеми; вторичен - преработващи промишлени отрасли - отрасли, които преработват природни, селскостопански и друга суровини и произвеждат продукция с производствено предназначение и продукция с потребителски характер и еретичен сектор - обслужващ, който включва транспорта, търговията, административните, здравни, образователни, културни, бизнес услуги и туризма.
От началото на 1997 г. Националният статистически институт използва Националната отраслова класификация (НОК), която е изградена на основата на Статистическата класификация на икономическите отрасли в Европейския съюз. Основните икономически сектори са: селско стопанство; горско стопанство, вкл. дърводобив, лов и риболов; индустрия и услуги.
…………
Х.Основни тенденции и проблеми на развитие на селското стопанство.
Перспективното развитие на производството в нашето селско стопанство налага неговото технологично, техническо и организационно обновление. Главна негова задача с да осигури устойчиво развитие на производството с оглед пълно задоволяване на нарастващите потребности на населението от продоволствия и на преработващата .промишленост от суровини.
В страната има изключително благоприятни условия, благодарение на които въпреки дълбоката криза на отрасъла, той е в състояние за няколко години да реши въпроса с количеството. Силно развити в икономическо отношение страни от Западна Европа и Северна Америка дотират своите селскостопански производители. Те прилагат и авангардни технологии. Необходимо е ползване на чуждия опит, натрупания производствен опит и традиции, за да преструктурираме нашето селскостопанско производство.
Много важно с производството да бъде екологически чисто. Такава продукция се продава с около 30% по-скъпо.
СОЦИАЛНО - ИКОНОМИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА СЕЛИЩАТА НА БЪЛГАРИЯ
I. Същност, особености и значение на селищата.
Селищата са конкретен израз на териториалната локализация на населението. Селището включва група от хора за постоянно местоживеене, материалните форми за живот и производствена дейност и заселената територия. България има разнообразни природни условия, богата история и различна стопанска култура в отделните си части. Всичко това е дало отражение и върху селищата. Техният облик се влияе от околната среда, а се определя от икономическото, социалното и културното развитие на страната. Селищата се явяват средища на стопански, административни и други дейности. Като стопански единици те се намират в тясна връзка но между си.
Значението на селищата непрекъснато нараства поради следните обстоятелства:
Първо, селищата са реална среда за осъществяване на възпроизводството на населението и трудовите ресурси. Населението, което е не само субект на производството, но и потребител на материални блага, изцяло е съсредоточено в селищата.
IV.Урбанизация
1. Същност
Урбанизацията е процес на преместване на населението и трудовите ресурси към градовете, свързано със съществени структурни изменения в неговия социален и икономически живот.
Характерни признаци на урбанизацията са:
- обективен процес, свързан с общественото разделение на труда;
- утвърждаването на градския начин на живот и труд;
- допринася за териториалното регулиране на населението и трудовите ресурси и за
формиране на съвременни и ефективни селищни структури;
- водеща роля в урбанизацията има големия град с неговия голям социално -
икономически потенциал;
- урбанизацията е предпоставка за прогреса на човешкото общество и развитието на
общественото производство.